Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Не и в тази, която събира хората до края на дните им - и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек, да заспиваш до него всяка нощ. Да го търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го намериш, той да не те обича по същия начин.
Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота взети заедно няма да ви стигнат.
Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не може да ви раздели.
Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда, която ви закриля докато танцувате върху лунната светлина. Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение...
И когато е така - светът е само за двама. Тя е света...
Любовта, за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия...
Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в нея? Аз не.
А обичал ли си някога така? Така че нищо да не може да спре полетът ти към този, който обичаш? Обичал ли си с тази любов? Кълнял ли си се с всички думи и във всичко? Крещял ли си от болка? Умирал ли си с мълчанието? Молил ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов?
*
Аз обичах някога така!
И сега съм обречена да не мога да обичам...Никога пак така...
